18 АПРИЛ В памет на преподобния наш отец Иоан, ученик на свети Григорий Декаполит Знаем за две страни с името Декаполис[1].
18 АПРИЛ
В памет на преподобния наш отец Иоан, ученик на свети Григорий Декаполит
Знаем за две страни с името Декаполис[1]. Едната от тях се намирала в Палестина, близо до Галилея[2]; за нея споменава свети евангелист Матей, като казва: “И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие”[3]. Име Декаполис носела още една неголяма страна, която се намирала в Исаврия[4]. От този исаврийски Декаполис произхождал и свети Григорий[5], учителят на преподобния Иоан, чиято памет се извършва в днешния ден.
Отрекъл се от този свят на младини, като възлюбил Христа, Иоан се отдалечил при споменатия негов учител Григорий Декаполит и приемайки от него пострижение в монашески чин, се подвизавал заедно с него, и с добродетелния си живот угаждал на Бога. Достигнал такова смирение, послушание и духовно съвършенство, че за него се радвал и прославял Бога и самият му учител свети Григорий.
Когато нечестивият император Лъв Арменец[6], който възобновил иконоборческата ерес, надигнал гонение срещу Христовата Църква, в това време заедно със своя учител Григорий и с Иосиф Песнописец[7] пристигнал във Византия[8] и преподобният Иоан. Като обикаляли града, те укрепвали православните, увещавали ги твърдо да пазят и мъжествено да изповядват светата християнска вяра. Скоро след това Иосиф се отправил към Рим[9], но по пътя бил хванат от еретиците и затворен в тъмница в Крит[10]. Преподобният Григорий Декаполит[11] пък починал в Рим след заминаването на Иосиф.
Докато бил във Византия, Иоан се подвизавал, както преди, с грижа не само за своето спасение, но и за спасението на другите.
След като минали няколко години, когато блаженият Иосиф, освободен от затвора, се върнал във Византия, преподобният Иоан вече си бил заминал при Господа[12], за да получи от Него награда за трудовете си, и бил погребан от ръцете на Иосиф край гробницата на своя баща, също с име Иосиф. След това тялото му било пренесено на друго място, за което така се съобщава в житието на свети Иосиф Песнописец:
“Като пристигнал в града, Иосиф не намерил сред живите своя любезен наставник, свети Григорий Декаполит, защото вече си бил отишъл при Господа. Той видял само ученика на Григорий, блажения Иоан, и дълго плакал за Григорий, задето не се удостоил още веднъж да се види с него. Пребивавал край гробницата му заедно със свети Иоан; но минало известно време, Иоан също заминал при Господа, а Иосиф го погребал край гробницата на свети Григорий. След това преподобни Иосиф се преселил на друго уединено и безмълвно място, което се намирало извън града, недалеч от църквата на свети Иоан Златоуст. Като се заселил тук, преподобният построил църква на името на Христовия светител Николай и пренесъл в нея мощите на светите Григорий и Иоан”.
Някои твърдят, че преподобният Иоан, ученикът на свети Григорий Декаполит, след преставянето на своя учител се преселил в Палестина, и тук се подвизавал в обителта на свети Харитон[13], където и починал в Господа. Но това се отнася за друг светец с име Иоан, който наистина се подвизавал в обителта на свети Харитон по времето, когато тази обител била в цветущо състояние[14]. А споменаваният тук свети Иоан е живял много години след другия Иоан, през царуването на иконобореца Лъв Арменец, когато в Палестина вече я нямало обителта на свети Харитон, която била окончателно разрушена от мохамеданите през царуването на Константин и Ирина[15], които са живели много години преди Лъв Арменец; за това разрушаване се споменава в повествованието за страданията на преподобните отци, избити в обителта на преподобни Сава[16]. Тук се съобщава, че по времето, когато е станало избиването на отците в обителта на свети Сава, е била окончателно разрушена и обителта на свети Харитон, която след това повече никога не е възобновявана, а е запустяла окончателно; оттук се разбира могъл ли е да пребивава споменаваният сега преподобни Иоан в тази окончателно разорена и опустяла Харитонова обител и да умре в нея; затова и в житието на преподобния Иосиф Песнописец се казва, че този блажен Иосиф със своите ръце е предал на погребение тялото на свети Иоан, във Византия, и после го е пренесъл на друго, недалеч от първото, място.
В памет на светите мъченици Виктор, Зотик, Зинон, Акиндин и Севериан
По времето, когато нечестивият император Диоклетиан [17] повдигнал срещу християните жестокото преследване, бил заловен и подложен на безмилостни мъчения свети Георги[18]. По време на тези мъчения с Божията сила Георги вършел дивни чудеса, чрез които мнозина от езичниците, виждайки ги, повярвали в Христа. Но повярвалите незабавно били подлагани на мъчения от ръцете на нечестивите, като едни от тях изпращали в тъмници, други горели с огън, трети – посичали с меч. Сред тях били и светите мъченици: Виктор, Зотик, Зинон, Акиндин и Севериан. Те, като видели мъченика Георги привързан за колелото (което трябвало да разкъса тялото му), без да претърпи никаква вреда, повярвали в нашия Господ Иисус Христос, заради което мъчителите незабавно им отсекли главите[19].
В памет на преподобния наш отец Иоан, ученик на свети Григорий Декаполит
Знаем за две страни с името Декаполис[1]. Едната от тях се намирала в Палестина, близо до Галилея[2]; за нея споменава свети евангелист Матей, като казва: “И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие”[3]. Име Декаполис носела още една неголяма страна, която се намирала в Исаврия[4]. От този исаврийски Декаполис произхождал и свети Григорий[5], учителят на преподобния Иоан, чиято памет се извършва в днешния ден.
Отрекъл се от този свят на младини, като възлюбил Христа, Иоан се отдалечил при споменатия негов учител Григорий Декаполит и приемайки от него пострижение в монашески чин, се подвизавал заедно с него, и с добродетелния си живот угаждал на Бога. Достигнал такова смирение, послушание и духовно съвършенство, че за него се радвал и прославял Бога и самият му учител свети Григорий.
Когато нечестивият император Лъв Арменец[6], който възобновил иконоборческата ерес, надигнал гонение срещу Христовата Църква, в това време заедно със своя учител Григорий и с Иосиф Песнописец[7] пристигнал във Византия[8] и преподобният Иоан. Като обикаляли града, те укрепвали православните, увещавали ги твърдо да пазят и мъжествено да изповядват светата християнска вяра. Скоро след това Иосиф се отправил към Рим[9], но по пътя бил хванат от еретиците и затворен в тъмница в Крит[10]. Преподобният Григорий Декаполит[11] пък починал в Рим след заминаването на Иосиф.
Докато бил във Византия, Иоан се подвизавал, както преди, с грижа не само за своето спасение, но и за спасението на другите.
След като минали няколко години, когато блаженият Иосиф, освободен от затвора, се върнал във Византия, преподобният Иоан вече си бил заминал при Господа[12], за да получи от Него награда за трудовете си, и бил погребан от ръцете на Иосиф край гробницата на своя баща, също с име Иосиф. След това тялото му било пренесено на друго място, за което така се съобщава в житието на свети Иосиф Песнописец:
“Като пристигнал в града, Иосиф не намерил сред живите своя любезен наставник, свети Григорий Декаполит, защото вече си бил отишъл при Господа. Той видял само ученика на Григорий, блажения Иоан, и дълго плакал за Григорий, задето не се удостоил още веднъж да се види с него. Пребивавал край гробницата му заедно със свети Иоан; но минало известно време, Иоан също заминал при Господа, а Иосиф го погребал край гробницата на свети Григорий. След това преподобни Иосиф се преселил на друго уединено и безмълвно място, което се намирало извън града, недалеч от църквата на свети Иоан Златоуст. Като се заселил тук, преподобният построил църква на името на Христовия светител Николай и пренесъл в нея мощите на светите Григорий и Иоан”.
Някои твърдят, че преподобният Иоан, ученикът на свети Григорий Декаполит, след преставянето на своя учител се преселил в Палестина, и тук се подвизавал в обителта на свети Харитон[13], където и починал в Господа. Но това се отнася за друг светец с име Иоан, който наистина се подвизавал в обителта на свети Харитон по времето, когато тази обител била в цветущо състояние[14]. А споменаваният тук свети Иоан е живял много години след другия Иоан, през царуването на иконобореца Лъв Арменец, когато в Палестина вече я нямало обителта на свети Харитон, която била окончателно разрушена от мохамеданите през царуването на Константин и Ирина[15], които са живели много години преди Лъв Арменец; за това разрушаване се споменава в повествованието за страданията на преподобните отци, избити в обителта на преподобни Сава[16]. Тук се съобщава, че по времето, когато е станало избиването на отците в обителта на свети Сава, е била окончателно разрушена и обителта на свети Харитон, която след това повече никога не е възобновявана, а е запустяла окончателно; оттук се разбира могъл ли е да пребивава споменаваният сега преподобни Иоан в тази окончателно разорена и опустяла Харитонова обител и да умре в нея; затова и в житието на преподобния Иосиф Песнописец се казва, че този блажен Иосиф със своите ръце е предал на погребение тялото на свети Иоан, във Византия, и после го е пренесъл на друго, недалеч от първото, място.
В памет на светите мъченици Виктор, Зотик, Зинон, Акиндин и Севериан
По времето, когато нечестивият император Диоклетиан [17] повдигнал срещу християните жестокото преследване, бил заловен и подложен на безмилостни мъчения свети Георги[18]. По време на тези мъчения с Божията сила Георги вършел дивни чудеса, чрез които мнозина от езичниците, виждайки ги, повярвали в Христа. Но повярвалите незабавно били подлагани на мъчения от ръцете на нечестивите, като едни от тях изпращали в тъмници, други горели с огън, трети – посичали с меч. Сред тях били и светите мъченици: Виктор, Зотик, Зинон, Акиндин и Севериан. Те, като видели мъченика Георги привързан за колелото (което трябвало да разкъса тялото му), без да претърпи никаква вреда, повярвали в нашия Господ Иисус Христос, заради което мъчителите незабавно им отсекли главите[19].
Публикацията съдържа 2 снимки. Отворете оригинала във Facebook, за да ги разгледате.
Коментари
Публикуване на коментар